124 години от рождението на Жул Паскин

На 31.03.2009г. се навършват 124 години от рождението на Жул Паскин, един от най- големите художници на XX век. По този повод във вторник от 11часа пред бюст- паметника на художника в квартал Калето (пред блок „Лотус”) ще бъде чествана годишнината от рождението му.

ЖУЛ ПАСКИН - ОТ ВИДИН ДО МОНПАРНАС


Личността и творчеството му съставляват едно цяло. За да се опитаме да го разберем и оценим е необходимо да проникнем в сърцевината на мита, за да го направим достъпен за всеки от нас.
Да започнем от неговото скитническо съществувание, което носи отпечатъка на една странна съдба, тъй като и днес няколко страни имат логичното основание да си оспорват неговата национална принадлежност.
Юлиус Мордехай Пинкас /Паскин/ е роден на 31 март 1855 година във Видин. Той е седмото от осемте деца на евреите Марко Пинкас от Испания и София Русо от Триест – Италия.
После със семейството се установява в Букурещ, след това във Виена за да учи. Преди да пристигне в Париж, където живее до Първата световна война учи и рисува в Мюнхен. През следващите шест години живее в САЩ и приема американско поданство. След завръщането си във Франция остава там до смъртта си през 1930 година.
Според критиците, които недвусмислено изразяват своята висока оценка, Парижката школа познава трима гениални по рождение художници – Пикасо, Паскин и Модиляни.
На този фон става безсмислен спора, доколко е българин, румънец, немец, французин или американец. Жул Паскин просто е един философски камък получен от смесицата на еврейски рационализъм и комплексираност, балканска карма, немска философия на живота, френски дух и аромат на съществуване и испанско творческо вдъхновение.
Балканската карма, или по-точно българската карма е фундаменталната съставка на неговата екзистенция. Тя е в неговите първи подсъзнателни фантазми от родния Видин-турската баня, стария пазар, дюкяна на баща му, голямата река.
Никога няма да узнаем доколко славата на България е била нужна на Паскин, но вече със сигурност можем да кажем, че той е абсолютно необходим и неотделим от славата на България.

ИЗЛОЖБА ФОТОГРАФИЯ

ЛАСЛО ФРАНЧИЧ - „УНГАРСКА ПРОВИНЦИЯ – СЕЛО ЕРЖЕБЕТ”

В художествена галерия „Никола Петров” е подредена фотоизложбата „Унгарска провинция. Село Ержебет”. Автор на художествените фотографии е Ласло Франчич. Роден е през 1984 година в Будапеща. Наследил старата „Минолта” на своя баща той още от ранните си години започва да снима. През годините на следването все по-често се пробва в областта на фотографията и постига значителни успехи. Те го насърчават да прекара два месеца в Ню Йорк, където се обучава при големия фотограф Тамаш Ревес.

Ержебет присъства още на първата му изщракана лента.Чрез неговите баба и дядо селото винаги е било част от живота му. Първоначално инстинктивно, а по-късно и съзнателно започва да увековечава селото, жителите и околностите му. През 2007 година вече е натрупал прекрасни снимки, които представя с голям успех по повод 900 годишния юбилей на светците пазители на селото.

Село Ержебет е изградено на път от римско време, на склона хълм, ограден от няколко потока в долината на местната река. Отвсякъде се разкрива живописна гледка. С много любов и едва доловима тъга, в 41 фотоси Ласло Франчич ни показва типично унгарско село натрупало мъдрост, оцеляло през превратностите на вековете и днес изправено пред нови предизвикателства.

Изложбата от фотографии „Унгарска провинция. Село Ержебет” е предоставена на видинската художествена галерия от Унгарския културен институт в България, с любезното съдействие на неговия директор г-жа Илде Молгер.

Изложбата ще може да се види от 10. 03 – 10. 04. 09 и е по повод годишнината от унгарската революция 1848 – 49 год., ръководена от Лайош Кошут, свързан с Видин по време на неговата емиграция.