сряда, 8 февруари 2012 г.

"ПЪТУВАНЕ" ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС НА ПЕТЪР СТОЯНОВ 08 - 29 .02. 2012



Петър Стоянов
– съвременният разказвач на притчи

Петър Стоянов e млад мъж със завидна творческа биография, който в последните години активно заявява арт присъствие далеч извън ареала на града, в който твори и живее - Видин. Новата 2012-та Петър Стоянов започва с 10-та си самостоятелна изложба в своя Видин обобщена в заглавието „ПЪТУВАНЕ”. Зрителите ще се насладят на последните му творби, обединени в няколко цикъла и всички носещи духа на майсторската виртуозност и творчески заряд на художника. Надали има ценител, докоснал сетивата си до негово платно, който да не е останал запленен от колорита и уникалните фонови игривости, до яркия разпознаваем стил и дух на творбите му. ПЪТУВАНЕ е експозиция- покана за среща с творческите рожби на Петър Стоянов родени през последните три години (2010, 2011, 2012 г.). Със сигурност 10-тата изложба на живописеца ще ви изненада, ще ви разказва много за живота, за таланта му и най-вече за онзи поглед, който ни е нужен – искреният ОТ и ЗА нещата. Онези неща, които често задъхани не осъзнаваме, забравяме да усетим и изразим – добротата и любовта.
Донка Колева



Пловдив Античния театър І


Свидетели на времето І


Уморена І


Уморена ІІ

петък, 2 декември 2011 г.

"МОЗАРКТИКА", изложба мозайки на Мария Николова, 01 - 10 декември 2011

Мария Николова е родена във Видин, учи "Биология и химия" в СУ, а след това завършва "Мозаечно изкуство" в италианския град Спилимберго, където черпи опит от римската, византийската и съвременната художествена мозайка.
Изложбата е озаглавена "Мозарктика".
"Главните ми персонажи са екзотични представители на животинския свят на Северния и Южния полярен кръг.Вдъхнових се да създам тази колекция от мозайки, когато бях на екскурзия в южната част на Аржентина и по същото време четях книгата "PROUT" на индийския философ П.Р.Саркар, който предрича идването на една нова ледникова епоха. Това ме накара да се поинтересувам по-подробно по темата и открих множество научни предположения, че глобалното замърсяване на природата, и като следствие нарастващия парников ефект, само могат да задвижат обратния процес на застудяване и да ускорят процеса до идването на нов ледников период. За да се справим с една евентуална ледникова епоха, би трябвало да се обърнем към природата, както многократно е правил човекът през годините и да почерпим ценен опит от тези изключителни създания - арктичните животни, принудени да живеят и ежедневно да се борят за своето съществуване."











неделя, 2 октомври 2011 г.

НАЦИОНАЛНА ИЗЛОЖБА "ПЕЙЗАЖ" ВИДИН / 2011, ПОСВЕТЕНА НА 130 ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛА ПЕТРОВ

Никола Петров е български живописец от младото поколение художници от началото на 20 век. Всеки един от тях твори в определена насока, с характерни единствени за него методи, но Никола Петров (заедно с портретиста Никола Михайлов) най-много се доближава до онова изкуство, до което са се домогвали френските импресионисти (Мане, Моне, Реноар).Той рисува предимно пейзажи, което е до известна степен повлияно от неговия учител в Художествената академия Ярослав Вешин, въвел практиката на пленеризма.В своето изкуство Никола Петров се отличава като творец, който дълбоко възприема заобикалящата го среда, но и умее да изрази себе си чрез нея. По-мащабни негови картини са „Света София“, „Народният театър“, „Лъвов мост“.Като запитали Владимир Димитров-Майстора кой български художник има най-голяма значимост през 20 век, той без колебание отговорил: "В България аз познавам само един - Никола Петров"
Никола Петров е роден през 1881 година във Видин.

Пейзажът в Петата национална изложба - Видин 2011 е дълбоко лично творчество - едва ли не автопортрет на художника, винаги живо и повишено по активност взаимодействие между твореца и сюжета. Това, което прави най-голямо впечатление при пейзажите в изложбата е спокойната увереност в изграждането на творбата със съзнанието, че благодарение на натрупания от досегашните търсения художника е установил какво иска да каже и как да го каже в картината. От тук и пълното отсъствие на външни ефекти, на показна виртуозност в работите на авторите. Едва ли е нужно да изтъкваме разнообразието на теми и сюжети, застъпени в участващите творби, или пък стиловото пластическо богатство, което показват авторите. Показаните 102 творби от 70 автори от цялата страна участват в изложбата, разбира се не въз основа на непровеждания спор какво е пейзажът днес, а благодарение на добрите си и в повечето случаи високи художествени качества.

Награда на Община Видин - Димитър Вецин "Път"
Награда на СБХ - Елеонора Друмева "Завой"


Димитър Вецин



Антон Гошев "Пейзаж ІІ"


Васил Карадимов "Светлини и сенки"


Венелин Кокоранов "Шалани край Дунав"


Гинка Димова "Малко Търново"


Георги Петров "Заден двор в Лом"


Димитър Вецин "Път"


Десислава Денева "Безвремие в Кападокия ІІ"


Димитър Петров "Самотно листо"


Елеонора Друмева "Завой"


Любен Генов "При реката"- диптих


Милослав Бонов "Бряг с високи дървета"


Ралица Станоева "Реката ІV"


Хинко Хинков "Зима"


Цвете Бонева "Къщите нощем"


Цветан Тимотеев "Визитка от Северозападна България І"


Чавдар Петров "Силуети в бяло"

сряда, 31 август 2011 г.

ИЗЛОЖБА "МОСТОВЕТЕ НА ДУНАВ", ФОТОГРАФИЯ ПЕТЕР ДЮКИЧ, УНГАРИЯ








На 02.09.11 в 12.00 часа в ХГ"Н. Петров" ще открием изложба на унгарския фотограф Петер Дюкич. Фотоизложбата "Мостовете на Дунав" включва 33 работи. В нея автора представя мостовете на най-голямата река в ЕС. "Още по време на снимките-казва автора, разбрах как, напредвайки покрай реката, се променя архитектурата, културата, а в нейните рамки и строителството на мостове. Всяка страна, дори всяка част на страната си има своята специфика и характер." Изложбата е предоставена от Унгарския културен институт в София

понеделник, 29 август 2011 г.

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ "НИКОЛА ПЕТРОВ" ДОСТЪПНА ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ




Това стана възможно с реализирания проект "Осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания в сградата на художествена галерия "Никола Петров", Видин", финансиран от Агенцията за хора с увреждания.На главното стълбище са монтирани платформен подемник и стационарна рампа, с които вече е осигурен лесен и удобен достъп до залите на художествената галерия. Първият посетител беше Петър Кичашки от Видин, който заедно със свои приятели разгледаха изложбата на художника Георги Петров.

четвъртък, 18 август 2011 г.

ГЕОРГИ ПЕТРОВ ЮБИЛЕЙНА ИЗЛОЖБА "МАСАТА" - ЖИВОПИС

22.08.2011, 17.30 откриване





Роден на 6.05.1931 година в село Покрайна, Видинско.
През 1957 г. постъпва в Художествената академия „Николае Григореску”- Букурещ като стипендиант на българската държава и завършва през 1963 г. специалност „Живопис” при проф. Корнелиу Баба. От 1964 г. участва във всички общи Регионални и национални изложби в страната.
Участва в международни изложби в: източно арабските страни и бившите съветски републики – 1965, Зайчар - Сърбия – 1982, 1984 и 1986,Ровно - Украйна – 1989, София, галерия „Средец”- 1999, Букурещ - Румъния – 2000 и 2004 година.
Участва в Международни изяви на изобразителното изкуство в:
Международното младежко биенале – Париж – 1964, Международното биенале на хумора и сатирата – Габрово – 1992 и 1994, Международното триенале на съвременната живопис – София – 1996 година.
Участва в Международни симпозиуми: 1977 – Чехановец - Полша,1986 – Шверин-Германия, Белоградчик – 1986, Тескани – Румъния -2001 г.
Има самостоятелни изложби в: Художествена изложба „Никола Петров”- Видин 1990, Юбилейна изложба – галерия „Шипка”6 – София,Читалище „Цвят”- Видин – 2002, Художествена галерия – Белоградчик – 2003,Галерия „Шипка”6 – София – 2006 година.
Специализации в: Унгария – 1976, Чехия – 1985, Украйна – 1987, Сите дез Артс – Париж, Франция – 1993 година.







Героите на Георги Петров са вътрешно свързани със земята, труда,почивката и патриархалния семеен живот. Статичните композиции го водят към по – голяма обобщеност на формите, разкривайки и утвърждавайки вечните човешки стремления и националното своеобразие на живописните търсения. Авторът изгражда обемите без да забравя за омекотяването на въздушната среда. Творбите му са истински човешки и носят не само положителното и естествено влияние на неговия професор Корнелиу Баба,
но и сериозния стремеж да се върви напред. Издържани в определен дух, те показват остър усет към ритъма на живописната форма, към композицията и колоритните достойнства. „Застиналите форми” са уравновесени в топъл или студен колорит, с подтекстово психично състояние под замръзналите пози, лица или елементи. Така автора намира своя път към по – голяма пластична и картинна монументализация, както в ранните си творби, така и по – късно в произведенията без фигури или чисто абстрактни форми.
През 1964година картината му „Семейство пред телевизора” става носител на наградата за най – добра композиция на съвременна тема. На следващата година фигуралната му композиция „Семейство” е отличена с първа награда в Русе. Едно от произведенията му „Композиция” привлича вниманието в българското посолство в Париж. Десетки са участията му в национални и международни изложби във Франция, Германия, Румъния,
Полша и така нататък и така нататък. Негови творби притежават както Националната художествена галерия, така и редица галерии в България,институции, както и частни колекционери и любители на изкуството.Равносметките никога не са били най – важната част от живота на твореца, но реализацията на твоите идеи и тяхното одобрение от критици и от всички нас – това означава да си извървял нелек път, който се заплаща с безсънни нощи, с много нерви и лишения.
„Най – труден е процесът преди рисуването споделя Георги Петров – това е времето, когато вдъхновението и талантът се търсят и колебливо си
подават ръка, докато стигнат до мига на взаимност. Останалото е труд и опит …и цветове. Цветовете раждат чувствата, които човек изпитва пред една картина. И то нюансираните цветове, чрез които говори художника, са моя принцип. Но не са важни принципите, а това художника да остане верен на идеите и таланта си.” Животът на Георги Петров минава между две картини – онази, която вече е нарисувал, и тази, която носи в себе си.
Темата в изложбата е „Масата” – не в буквалния смисъл на думата, а мястото, където се решават всички проблеми, както житейски, така и философски. По времето на социализма масата е червена. Един „другар” говори вдъхновено на хора, които покорно го слушат и гледат настрани.Творбата „Изоставената маса” внушава идеята, че мълчанието е най – страшно от всичко на света, особено мълчанието между двама души, които седнали един срещу друг няма какво да си кажат. В друга картина „Очакване” седналата жена очаква, че някои ще дойде. Следват и други произведения, посветени на масата като философско понятие.
В картините на Георги Петров „диша” една тишина, пред която можем да спрем за миг, да се вслушаме в нея и да въздъхнем – понякога с облекчение, понякога с надежда или понякога с болка. Георги Петров дълго е стаявал душата си пред тази тишина, в която зрее изкуството му, която другите хора наричат – тишина за почит. Почит към дългогодишния творчески секретар на Групата, по – късно и Дружеството на видинските
художници и Директор на Художествената галерия „Никола Петров” във Видин. Към твореца Георги Петров – постоянно търсещ в загадъчните лабиринти на красотата, отмервайки търпеливо стъпките на нашето време и чрез платното отразявайки и съхранявайки го за бъдещето.









понеделник, 18 юли 2011 г.

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТЕФАН ТОДОРОВ

ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС
от фонда на галерия "Никола Петров", колекцията на д-р Илия Раденовски, читалище "Цвят" и на отдел "Териториален архив"Видин

Стефан Тодоров е роден във Видин на 28.08.1911 година. Малката къщичка на семейството се е намирала на улицата, която тръгва от централния градски пазар в посока към Брегово, която и тогава, и сега се е наричала "Широка". От характерната атмосфера на видинските дворове от началото на миналия век идва и любовта на бъдещия художник към интимния архитектурен пейзаж и към тихите и романтични градски кътчета. Тази привързаност към града и към неговия пейзаж става съдба за художника и той посвещава живописното си творчество на града и неговите околности.
През 1939 година завършва приложно-декоративния отдел на Художествената академия в класа на професор Дечко Узунов. След това се завръща в родния си край и учителства във Видин, Белоградчик и Кула, както и в различни села.Художник-проектант е в Порцелановата фабрика, художник към киното и Драматичния театър. Като общественик и публична личност е съпричастен и инициатор на повечето културни събития във Видин. Някои от тях са оставили трайна следа в културната история на града: създава кръжок по изобразително и приложно изкуство, един от основателите и пръв ръководител на Художествената галерия, един от учередителите и първи творчески секретар на Групата на видинските художници.Така за младите, но вече изявени негови последователи,бай Стефан, както с уважение го наричат, проправя път, подкрепя с мъдри съвети и е търсен приятел.
Творбите на Стефан Тодоров носят печата на остра наблюдателност, проникновеност в разкриването на образа и овладян, здрав рисунък.Силата на неговите картини се крие в тънкия емоционален заряд на прелестните дунавски вечери, самотните върби край Дунав, светлината на просторния видински площад, капиите, стария ров и красотата на къщите от миналия век.Творбите му са не само исторически документи за историята на града, но и пластически достижения на пейзажния жанр.

ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА: 20.07.11 ОТ 17.30 ЧАСА

Стефан Тодоров с художниците Кръсто Кръстев, Георги Петров, Валери Никифоров и Цветан Тимотеев, при откриване на негова изложба.

Край Видин

Ловния парк

Към Калето


Дунав до Телеграф капия


Къщи край Рова